Приказка за Добрия Човек!

 

Родил се добрия Човек в добро семейство. Доброто семейство възпитавало добрия Човек да върши само добри неща. Да поздравява възрастните! Да става в автобуса, за да седне възрастен. Ако леля му му даде 3 бонбона, двата да даде на сестричката си!!!

 

Пораснал добрия Човек, и получавал само добри оценки в училище. Бил добро дете и в детската градина. Бил и добър ученик. Пораснал и станал добър Човек.

 

Станал на около 40 години и се разболял от жестока болест. В болницата едни плачели, други се радвали. Само той се чудел защо е попаднал сред плачещите и радващите се?? Нали е добър Човек??? Дали му лекарства, ама нали бил добър Човек, разделил ги с друг. И нито той оздравял, нито другия. Нали така са го възпитавали...да бъде добър!!!

 

И странно, но озовал се ТАМ горе. Хора много, народ, говорят, жужат и нищо не се разбира. Попитал добрият човек:

-Къде съм, в Ада или в Рая???

-Какъв ти Рай или Ад??? Не виждаш ли, правят се списъци! И после ще ни кажат къде да отидем!!!

-Е, добре де, а никой ли ТУК не знае къде е Ада, и къде е Рая???

-Ти сляп ли си!!!??? Погледни, виждаш ли тези стени, приличат на Берлинската стена, нали??? Ето, Там зад тези стени е Рая. А сега погледни насам, виждаш ли този ров, десет пъти по-голям от рова за строежа на най-големия МОЛ, нали??? Ето това е Ада. Ама нищо не се вижда, нищо не се чува! А и път няма, нали???

-Затова ще чакаме ли???

-А къде сме- попитал добрият Човек.

-Никой не знае.

 

Сред гълчавата на хората, тук, там, все някой казвал нещо смислено.

-В Райската стена нали има врата, откъдето си влиза?? Нали ТАМ свети Петър чака с голяма връзка ключове???

-Къде е тази врата??? Аз тръгвам да търся вратата, има ли желаещи заедно да обикалим???

-Ти луд ли си??? Колко километра е дълга стената???Дали ще я намериш??? Ами кой е казал, че свети Петър денонощно стои ТАМ и чака??? Без мен, аз не тръгвам, никакъв смисъл няма, нищо гарантирано???

Мислил добрия Човек, мислил, и накрая тръгнал. Дни ли, години ли обикалял стената, и той не знае. Срещнал се и с други като него, и те казвали, че май врата няма, или е толкова скрита, замаскирана, че дори не си личи!

Изтощен, Добрият човек, пак се върнал ТАМ, откъдето тръгнал. И пак се размислил. Като не може да влезе в Рая, вероятно местото му е в Ада? Но как да слезе ТАМ??? Погледнал над огромната пропаст, а "дъното" не се виждало дори. Мъгла, гъста мъгла му пречела да види дори има ли хора, казани, огньове ТАМ. А и нищо не се чувало, ни стонове, ни ридания, както бил чувал да се говори за АДА.

И тогава го осенила великата идея!!! Ако има въже, много дълго въже, като алпинист би могъл да се спусне по стената на дълбоката пропаст. Само че, откъде въже??? Дни и нощи мислил, споделял с другите, а те го гледали като невменяем и луд. "Добре де, аз ли съм луд??? А нима всички ТУК не са от кротките, луди-полудели?? Наредили са се, подредили са се, и чакат!!! Чакат да ги запишат в списъка! После ще чакат да им дойде реда от списъка ли? И колко време ще мине, десетилетия или векове???"

"Не мога да чакам!! Трябва да измисля нещо, за да се измъкна оттук. Все ми е тая, дали ще мога да вляза в Ада или в Рая! От чакането по-жестоко и страшно няма!!"

И един ден измислил!!! Радост голяма!!! Щура идея, лудост, ама може и да може, що пък да не стане!!! Радостен, подскачал, крещял и викал!!!

А другите го гледали с безизразни, добри очи и клатели тъжно с глава:

-Този вече съвсем превъртя!!!??

Мислил дни наред Добрият човек от какво да си направи въже. Местото пусто. Нищо няма. От една страна - стената, Райската стена. От другата- пропаст към Ада. Мислил, мислил и се сетил. Спомнил си. Баща му често му казвал.. "Гледаш и не виждаш ли!???"

 

Гледал, гледал и тогава видял. Отъпкана, дребна тревица. Все пак е нещо. Зарадвал се, че най-после е "видял"!!! И пак се натъжил! Може ли, от тази дребна и смачкана тревица от милиони крака, въже да се оплете??? Отчаял се. Минали дни и месеци. Гледал тревицата Добрият човек, тъжно посегнал и започнал да плете въже. Дълго, много дълго въже. Събирал снопче тревичка, усуквал го. И така второ, трето снопче, докато разбрал, че май може и да може!!!! Разранил си ръцете, а изплетеното въже слабо и късо. Пак се отчаял. Някои започнали да му се подиграват! Други да да го критикуват, че е унищожил и малкото зеленинка! Трети се плашели от неговата непозната лудост и го заобикаляли. Докато до него не спрял един старец, кошничар. Поздравил го за изплетеното ценно въже и му казал:

 

- В тази работа се иска много майсторлък и много търпение. А ти дотук май си се справил. Защо не продължиш? Притесняват те другите ли?? Или има нещо друго???

-Е, не е много приятно по цял ден да ти се подиграват, или да те критикуват!!! Пък и трева не остана.

-...че как няма да ти се подиграват, критикуват или плашат от теб??? Та ти си единственият, който е решил по друг начин да излезе от ТУК!!! Това е по-важно. А най-важното е, че си намерил и начин и решение как да стане това. А тревица има. Събираш от единия край,  докато порастне в другия край.

И пак започнал Добрия Човек да плете въжето. Минали дни, месеци, години, а може би столетия, или няколко столетия???  И накрая изплел здраво и много дълго въже!!! Погледнал Добрият Човек въжето и "видял"!!!Видял нещо много странно!!! Това не било въжето, а неговото спасение, личният му СПАСИТЕЛ!!! Усмихнал се широко, засмял се пак! И пак! И пак! Радост голяма!!! Не, не, това не било радост!!! ТОЙ не познавал "това", което се случвало с него!!! Странно се чувствал! И още по-странно започнал да се издига нагоре! Чак сега разбрал Добрият Човек, че няма земно тяло, няма гравитация, няма претегляне, няма тежести, няма въпроси, и се сетил, че май някой, някога му бил разказвал за ЩАСТИЕТО, или как се чувства щастливият ЧОВЕК!!!

Полетял и видял "отгоре" чакащите в равнината. Издигал се и ТЕ се изгубили от погледа му. Тогава някой леко го докоснал.

- Ето я вратата на Рая! ТУК е твоето место. Влизай!!!

- А ти кой си?

-ТОЗИ, който държи ключовете на Райската врата. И ТОЗИ, който те чакаше, и който ще отвори вратата, и Този, който ще те покани да влезеш в РАЯ.

-А, значи Свети Петър!

-Да, "Свети" съм, защото СВЕТЪТ е СВЕТЛОТО МЕСТО ЗА ЖИВОТ НА ЩАСТЛИВИТЕ! От днес и ти си вече "свети", защото "светиш в различни светли светлини" - със светлите енергии на Щастливите!!

-А защо никой от нас не можа да намери Райската врата?

-Тя винаги е била на едно и също место. Точно ТУК, в горната част на стената. Не сте търсили ТАМ, където ТЯ се намира. ТИ и ТЕ все още употребявахте земните си познания. Или уж знаете за Рая, за Ада, за Райската врата, за Свети Петър, за свети Михаил,  но като притчи, приказки, а не като реалност, или като друг вид реалност.

Щастливият чул тиха музика!!!

-А сега вече сме в Рая! Аз съм до ТУК. СВЕТЪТ е твой! Виж, гледай, учи се, и се възхищавай на ЩАСТИЕТО, създадено от ЩАСТЛИВИТЕ!!!

- Това трябва да е Райската Градина!!! Каква Красота!!! По-красиви цветя не съм виждал!!!

Щастливият(добър) Човек се доближил до едно червено цвете, погалил го, а то на мига отворило очи. И то какви очи-широко отворени, питащи с Любов. Отдръпнал се Човекът и заразглеждал цветята в градината. Всяко цвете с дълга, здрава дръжка, подобно като на статив за микрофон. В корена му точно 12 къси листи, като зелена розетка. А горе, какъв огромен цвят!!! И цветът на всяко цвете различен. И тогава разбрал. Всяко цвете е като книга, песен, Любов! Или това са УСПЕХИТЕ на ЩАСТЛИВИТЕ!!! И всяко цвете е готово да разкаже за Щастието на Щастливия си Създател!!! Разхождал се Щастливият из Градината и чувал нежните "светли" тонове на цветята, като бленувана, немечтана музика - Райска музика. Поседнал да почине под короната на голямо дърво. Облегнал се на дънера му и усетил ЖИВОТА!!!

-Щастливецо, ти май си нов ТУК???

-Да! Нов съм! Всичко е толкова странно и уникално, че не знам на кое Първо да се възхитя!

-Е, значи ти е необходим Водач ли??

-А какво правят Водачите??

-Помагат на новодошлите да се ориентират. Отговарят им на въпросите, докато ТЕ открият ТОВА, което търсят.

- Аз търсих Рая. Намерих го. Какво друго трябва да търся???

-Рая ли търсеше??? Или простичко май искаше да се измъкнеш само от "чакалнята"? Или търсеше СПАСЕНИЕ от чакането??!! А дали в Рая или Ада, дори ти беше безразлично май?? Спомни си!!!

-Да, така е. И какво трябва да правя??

-Погледни това голямо дърво, на което си се облегнал. Знаеш ли нещо за НЕГО? Това е Дървото на Живота. Всеки месец ражда плод. Чувал ли си тази приказка?

-Май да!

-За Дървото ще продължим, когато си ГОТОВ. А сега погледни наоколо. Виждаш ли Щастливите събрани в различни групи??

-Да. И какво правят???

-Сам ще трябва да откриеш тайните на групите. Ти бил ли в подобна група?

-Ами да. В "Сибир" съм участвал в няколко групи!!! (Ха,ха,ха)

-Е, значи знаеш какво трябва да правиш!!! Успех ти желая!!!

И тръгнал Щастливият да си търси група. Много групи, по 10, по 100 щастливци, на различни възрасти. Говорят, спорят, разсъждават!

Изненадал се като видял детската градина. Цветята като кампанки, подобно на кокичета, минзухари, лалета! Звънят радостно като коледна песничка! Видял и децата, сътворяващи цветята. Рисуват, съчиняват песнички, или се учат как да изразят Обич, детска обич. Само едно дете някак много сериозно встрани от другите нещо решавало. "Нещото" приличало на сложна математическа задача.

Обърнал се Щастливият и попитал един от Водачите за детето.

-Такива деца на Земята ги наричат лоши деца, трудни деца, ненормални деца, деца индиго, защото често не ги разбират. А те са гениални деца. Това дете отскоро решава задачи тук, и съвсем скоро ще отиде в групата на гениалните деца-математици.

-Е, да, но моето место не е ТУК!

Продължил Щастливият. В една група коментирали "Какъв е смисълът на Живота?", в друга "Що е Любов?", в друга разговорите били много специфични. Решавали задачи от математиката. Други решавали задачи от химията. Трети решавали задачи от физиката. Много групи, а Щстливият не можел да си избере група. Най-накрая дочул, че в една група разказват приказки. Заслушал се. Станало му интересно и се включил в групата. Нали и той вече имал своята приказка за въжето, за Спасението, или как влязал в Рая!!! Слушал и на десетия ден се обадил:

-Ама това добро ли е?

Попитал, а всички от групата го погледнали много странно! Админа му задал въпрос:

-Ти май си нов, нали? И все още не си преминал през "Пречистването?"

-Да, нов съм? Защо и къде е това пречистване? Да не е "Чистилището"? Ама нали в Рая няма "Чистилище" или АД???

-Обърни се! Водачът ти те чака!!

И както се очаквало Водачът го завел в групата за Прочистване. Една огромна зала пълна с чакащи и слушащи. Отпред като на сцена, Админът разговарял вече с един от чакащите.

-Какво означава отляво или отдясно?

-Левият тротоар и десният тротоар.

-Ако се завъртиш на 180 градуса, кой тротоар е ляв?

-Ами десния става ляв.

-Това се нарича или парадокс, или измама. Кой е измамник или измамен? -Аз.

-Защо?

-Защото ляво и дясно не са постоянни величини в пространството! Излязъл следващият.

-Исках да помогна на всички!

-Успя ли?

-Не!

-Защо?

-Времето ми беше недостатъчно.Поставил съм си нереална задача!

-Кой е измаменият и измамникът?

-АЗ.

И така петия, десетия. Дошъл реда и на (добрия) Щастливец.

-Исках да бъда добър!

-Успя ли?

-Не!

-Защо?

-Когато бях добър към себе си, наричаха ме егоист. Когато бях добър към другите, наричаха ме наивник.

-И обощено какво е било поведението ти?

-Лошо!

-Кой е измаменият и изманикът?

-АЗ. Върнал се Щастливият при водача си и го помолил за Разговор.

-Защо при всички ни ТУК се получава, че сме измамени от себе си?

-При част от вас е резултат от възпитанието. Нарича се манипулация. Например, твоите родители са манипулирани от своите родители, и те манипулират теб, като те учат или възпитават да бъдеш добър, или да вършиш добро. И какъв е резултатът? Измамен резултат или лош резултат. Ти чу, няма десен и ляв тротоар. Или, манипулация или измама е да си поставяш, или да приемаш задачи с нереални цели.

-И сега накъде?

-Отиваме под "душа". Ще бъдеш прочистен не само от измамните манипулирани "знания" с отношение към добро или лошо, а и от всичко, което би ти попречило да бъдеш УСПЯВАЩ И РАЗУМЕН ЩАСТЛИВЕЦ.

Преминал Щастливецът през "душа".

-Чувствам се някак "празен", лек и спокоен!

-Така е. Изчистен си от измамите, манипулациите и лични създадени грешни позиции. Въпреки това ще ги помниш, защото са важни, за да не ги употребяваш отново. Сега вече можеш да се върнеш в групата си, и да им разкажеш твоята приказка за Спасението, за Щастието, и за Чудото, което сам сътвори! Или твоята приказка е за Творчеството, което създава Изкуство, но това ти предстои!

Разказал си Приказката Щастливецът в групата. И веднага се включил в друга група. Там обсъждали ИКОНОМИИ, или що е то ДОСТАТЪЧНО??? Важна тема, за да няма минуси или плюсове, за да няма Нехайна Безотговорност или Прекаляване с Досада. Или Достатъчното е едно от достойните и ценни качества на Щастливците.

Преминал и през други групи. В последната група обсъждали сътворяването на Творчество или Изкуство. Там Админът на групата му препоръчал:

-Време е за Библиотеката!

Водачът(Ангел)отново му помогнал, но за последен път, да се ориентира. Заговорили.

-Каква е тази Библиотека?

-Чувал ли си за Акашите или за Акашовата Библиотека? Мнозина я сравняват с Адемична Библиотека. Като влезеш ще можеш вече и сам.

Озовал се в чудно место Щастливеца! Гледал и виждал Библиотека с книги! Вдигнал глава и разбрал. Стените като огромни монитори. Обучението е визално и виртуално, и чрез звук.

Оглеждал, търсил, разглеждал. И накрая си избрал една много Сложна Задача! Решил да се обучава, за да създаде своето неповторимо Изкуство! Подготвил се! Върнал се при Дървото на Живота, за да вземе "листи", за да Сътвори своето Цвете-Изкуство!

"Посадил го" в специалната Градина за нови (несътворени до сега и в Рая и на земята) Апаратури от вида Изкуство! Стоял до уникалното си Цвете Щастливеца и усетил ДОСТАТЪЧНОТО си Щастие. Усетил, че вече може да се издига високо, и сам, и без Водач, достатъчно знае и може да се ориентира.

Излязъл от Рая.

Издигнал се високо над Земята и потърсил къде да се роди или прероди отново. Превърнал се в Ангел. И като нямало какво да прави в Рая, май трябвало да да се прероди отново, и да създаде, и да сътвори своето "цвете" - Творба, Творчество или Изкуство на земята.

Ами сега??? Започнало голямото "разузнаване".

Къде да се прероди, в кой континент, в коя държава, в кое населено место, в кое семейство, и при кои родители, и при коя майка??? Сложна задача!!!

Избрал си познатата Европа и България. В един град забелязъл много, много щастлива млада жена. Била бременна и очаквала своето ЩАСТИЕ-бебето си. "Свързал се с нея". Наблюдавал я! Слушал я с каква огромна нежност се отнасяла към зародиша, от който щял да порасте нероденото още бебе.

Зародишът растял, а Щастливият Човек си задавал въпроса, кога ли ще дойде времето, за да "се слее" с тялото му?? Направил един опит и се уплашил от болката.  Зародишът не бил готов.  При втория опит успял! Радвал се на песните на Щастливата майка, и й "отговарял" с помръдване на ръка или краче. И страдал. Тясно било, а и шумовете на сърцето й били толкова високи, че си запушвал често ушите...

Растял бързо, пораснал и решил, че е време вече да излезе, за  да диша сам, за да се храни сам, за да живее сам, по-независим от "торбата" на мама.

Излязъл, или се родил-преродил се! Щастливата майка го поела в своите ръце и казала:

-Това е моето най-щастливо бебе!!!

Щастливият Човек- бебе се усмихнал с най-щастливата усмивка! Дошъл съпругът на щастливата майка и казал:

-Какво красиво и добро дете!!!

И Щастливият Човек-бебе събрал всички сили и викнал високо, разплакал се! Не искал да бъде добър???!!

Така започнал новият живот на Щастливият Човек.

С това завършва Приказката на Добрият или на Щастливият Човек, за да започне новата приказка.

И дали животът му е бил добър, лош или щастлив, не знам!!???

...защото това може да е вашият живот, или животът на ваш близък, приятел или познат!!!